Храносмилането е сложен процес, който започва още в устата и продължава часове след последната хапка. В него участват редица органи – стомахът, тънките и дебелите черва, панкреасът, черният дроб, жлъчният мехур, множество ензими, хормони, нервни сигнали и огромна популация от микроорганизми.
Затова не е важно единствено какво ядем. Значение имат количеството, скоростта на хранене, начинът на приготвяне, съдържанието на мазнини и фибри, комбинацията между различните продукти, приемът на течности и времето между храненията.
Организмът е способен да се справи с изключително разнообразна храна. Но това не означава, че всяка комбинация и всяко количество се обработват еднакво лесно. Също така, при различни хора е различно като от значение е и състоянието на нашия организъм, хронични проблеми, дори и емоционалното ни състояние
Храносмилането започва още преди стомаха
Първата важна част от храносмилането е дъвченето.
Зъбите раздробяват храната механично, а слюнката я овлажнява и започва химичното разграждане на част от въглехидратите посредством ензима слюнчена амилаза.
Добре сдъвканата храна достига до стомаха на значително по-малки частици. Това увеличава повърхността, върху която впоследствие могат да действат стомашните и чревните ензими.
Бързото хранене има и друг недостатък – човек може да погълне голямо количество храна, преди сигналите за ситост да са се развили достатъчно. Резултатът често е препълнен стомах, тежест и подуване.
След преглъщането храната преминава през хранопровода. В края му се намира долният езофагеален сфинктер – своеобразна мускулна „клапа“, която пропуска храната към стомаха и нормално възпрепятства връщането на стомашно съдържимо обратно нагоре.
Какво се случва с храната в стомаха?
Стомахът не представлява просто орган с формата на торба, в която храната стои до определен момент.
Неговата мускулатура непрекъснато размесва съдържимото със стомашния сок и постепенно го превръща в полутечна маса, наречена химус. След това химусът се пропуска на малки порции през пилора към дванадесетопръстника.
Стомашният сок съдържа солна киселина и храносмилателни ензими. Киселата среда има няколко функции – подпомага денатурирането на белтъците, създава подходяща среда за действието на пепсина и представлява една от защитните бариери срещу част от попадналите с храната микроорганизми.
Белтъчното храносмилане започва активно именно тук.
Въглехидратите започват да се разграждат още в устата, но основната им обработка продължава в тънките черва. Мазнините също преминават през стомаха, но тяхното основно храносмилане се извършва по-надолу с помощта на жлъчката и панкреатичните ензими.
Колко време храната остава в стомаха?
Няма универсално време от типа „ябълката стои 30 минути, а месото 4 часа“. Скоростта на изпразване зависи и от количеството, състава и консистенцията на цялата храна.
Обикновено течностите и по-леките, нискомаслени храни преминават сравнително бързо. Смесеното хранене се задържа по-дълго, а голямо количество мазнини може значително да забави изпразването на стомаха.
Опростено можем да определим така:
течности → по-леки въглехидратни храни → смесено хранене → богато на белтъчини и особено на мазнини хранене.
Това обаче не означава, че храната се нарежда в стомаха на идеални пластове и организмът чака първо едната храна да излезе, за да започне следващата. Стомахът активно смесва съдържимото.
Следователно популярното правило „яж първо това, което се смила най-бързо“ не е физиологичен закон.
Има обаче практически смисъл храненето да започва спокойно и с умерено количество по-лека храна, вместо веднага да се приема огромна порция мазна, пържена или много концентрирана храна.
В какъв ред е правилно да се приема храна?
Няма задължително правило здравият човек да изяжда плодовете точно 30 минути преди всичко останало или никога да не комбинира месо и въглехидрати.
Практически обаче може да бъде полезно храненето да започне с умерена порция зеленчуци или друга богата на фибри храна, следвана от основното ястие. Това забавя темпото на хранене, увеличава ситостта и може да повлияе благоприятно на покачването на кръвната захар след хранене.
Но ако суровите зеленчуци причиняват силно подуване или раздразнение, няма причина това правило да се следва насила.
Най-добрият ред е този, при който храненето остава балансирано, умерено и добре поносимо.
Трябва ли различните храни да се разделят?
Тук се споделят много митове.
Твърдението, че белтъци и въглехидрати никога не трябва да се приемат заедно, няма добра физиологична основа. Човекът е приспособен към смесено хранене, а много естествени продукти сами по себе си съдържат комбинация от белтъчини, мазнини и въглехидрати.
По-важен е общият товар на храненето.
Например комбинацията:
голяма пържола + пържени картофи + мазен сос + хляб + сладък десерт + алкохол
не е проблем просто защото „месото се е смесило с картофите“. Проблемът е огромното количество енергия и мазнини, големият обем и продължителното задържане на храната в стомаха.
При чувствителен стомах често се понася по-добре по-просто хранене с по-малко компоненти.
Как действат ензимите, жлъчката и храносмилателните сокове?
След стомаха започва една от най-важните фази на храносмилането.
Когато киселият химус достигне дванадесетопръстника, към него се добавят секрети от панкреаса, черния дроб и самото тънко черво.
Панкреасът отделя бикарбонати, които подпомагат неутрализирането на киселото стомашно съдържимо, и множество ензими:
- амилаза – за въглехидратите;
- липаза – за мазнините;
- протеази – за белтъците.
Черният дроб произвежда жлъчка, която се съхранява и концентрира в жлъчния мехур. При хранене тя постъпва в дванадесетопръстника и подпомага емулгирането на мазнините – раздробяването им на много малки капчици, върху които липазата може да действа значително по-ефективно.
Тънкото черво също участва с ензими и други секрети.
Това показва защо човешкото храносмилане е напълно приспособено към смесена храна. Организмът може едновременно да обработва белтъчини, мазнини и въглехидрати.
Какво се случва в тънките черва?
Тънкото черво е основното място за окончателно разграждане и усвояване на хранителните вещества.
Белтъците се разграждат до аминокиселини, въглехидратите – до прости захари, а мазнините – до компоненти, които могат да бъдат абсорбирани и транспортирани от организма.
Чревната стена има огромна абсорбционна повърхност. Оттук хранителните вещества преминават в кръвта или лимфата и впоследствие се използват за енергия, изграждане на тъкани и множество метаболитни процеси.
Но не всичко, което изяждаме, непременно се разгражда напълно.
При някои хора определени въглехидрати, например лактозата при лактозна недостатъчност, могат да останат недостатъчно разградени. Те задържат вода в червото и достигат до бактерии, които ги ферментират. Това може да причини газове, подуване, къркорене и диария.
Подобен механизъм стои зад част от оплакванията след определени трудноусвоими въглехидрати.
А какво достига до дебелото черво?
Дебелото черво не е просто „тръба за отпадъците“.
Тук се абсорбира значителна част от останалата вода, а огромна бактериална популация обработва част от веществата, които човешките ензими не са разградили.
Особено важни са хранителните влакнини. Част от тях се ферментират от чревните бактерии и се превръщат в късоверижни мастни киселини, които имат важна роля за средата и клетките на дебелото черво.
Затова фибрите от зеленчуци, плодове, бобови растения, ядки и пълнозърнести храни обикновено са важна част от здравословното хранене.
Повече обаче невинаги означава по-добре. Внезапното приемане на огромно количество фибри може да предизвика газове и подуване, особено при чувствителни черва.
Как трудносмилаемата храна влияе на червата?
„Трудносмилаема“ може да означава различни неща.
Много мазната храна забавя стомашното изпразване. Определени въглехидрати могат да ферментират интензивно. Недостатъчно разградени вещества могат да достигнат дебелото черво, където бактериите ги използват като субстрат.
Тогава могат да се появят:
подуване, газове, тежест, куркане, коремни спазми, диария или промяна в честотата и консистенцията на изхожданията.
Това обаче не означава, че храната буквално „гние в стомаха“. Стомахът е силно кисела и динамична среда, а съдържимото непрекъснато се обработва и придвижва.
Как изглежда едно щадящо храносмилането хранене?
За повечето здрави хора няколко сравнително прости правила имат по-голямо значение от сложните системи за разделно хранене:
- Хранете се бавно и дъвчете добре.
- Не препълвайте стомаха.
- Оставяйте достатъчно време между основните хранения, вместо непрекъснато да похапвате.
- Не прекалявайте с мазнините в едно хранене.
- Предпочитайте варене, задушаване, печене и умерена термична обработка пред силно пържене.
- При чувствителен стомах избягвайте огромен брой различни тежки продукти наведнъж.
- Приемайте достатъчно зеленчуци и други източници на фибри, но увеличавайте количеството постепенно.
- Наблюдавайте индивидуалната си поносимост – една и съща храна може да се понася прекрасно от един човек и зле от друг.
- Трябва ли да пием вода по време на хранене?
Популярно е твърдението, че водата по време на хранене „разрежда стомашната киселина“ и спира храносмилането. При здрав човек това не е точно така.
Стомахът регулира секрецията си и умереното количество вода по време на хранене не изключва храносмилателните ензими и не обезврежда стомашната киселина.
Няколко глътки вода могат дори да улеснят преглъщането.
Друг е въпросът с изпиването на голямо количество течност заедно с много храна. Това допълнително увеличава обема в стомаха и при хора с рефлукс или лесно подуване може да усили дискомфорта.
Добър практически подход е основната част от водата да се приема между храненията, а по време на хранене да се пие според жаждата, без насилствено поглъщане на големи количества.
Кои храни е добре да ограничаваме?
Няма една „забранена“ храна за всички хора.
За храносмилателната система обаче обикновено е разумно да не се прекалява с:
- силно пържени храни;
- много мазни меса и сосове;
- големи количества колбаси и силно преработено месо;
- прекомерно количество сладки изделия и рафинирани въглехидрати;
- алкохол;
- огромни количества храна наведнъж.
При подуване трябва да се търси индивидуалната причина, вместо автоматично да се изключат всички плодове, зеленчуци или бобови растения.
Кои са най-честите грешки при храненето?
Една от най-големите е преяждането.
Разтегнатият стомах се изпразва по-бавно, а вътрестомашното налягане се увеличава. При склонност към рефлукс това може да улесни връщането на кисело съдържимо към хранопровода.
Други чести грешки са:
- много бързо хранене;
- недостатъчно дъвчене;
- огромни порции вечер;
- лягане непосредствено след хранене;
- прекалено много пържени и мазни продукти;
- голямо количество алкохол;
- прекомерна употреба на силно преработени храни;
- постоянно похапване през целия ден;
- рязко увеличаване на фибрите;
- системно игнориране на храни, които очевидно предизвикват индивидуални оплаквания.
Особености при храненето и влияние върху храносмилането при различни смомашночревни проблеми.
При гастрит
Важно уточнение е, че храната не е първа и основна причина за повечето форми на гастрит. Сред важните причини са инфекцията с Helicobacter pylori, определени лекарства, алкохолът и автоимунни процеси.
Диетата обаче може значително да повлияе на симптомите и да задълбочи текущите проблеми.
При раздразнен стомах обикновено е разумно да се ограничат храните, които конкретният човек усеща като дразнещи – например много люто, силен алкохол, прекомерно мазна храна или огромни порции.
По-малки и по-леки хранения често се понасят по-добре.
При язва на стомаха или дванадесетопръстника
Съвременните знания промениха старото разбиране за „язвената диета“.
Няма универсална специална диета, която лекува язвата. Много язви са свързани с Helicobacter pylori или употребата на нестероидни противовъзпалителни лекарства.
Следователно хранителният режим може да намали дискомфорта, но не заменя лечението на причината.
Храни, които индивидуално причиняват болка, парене или тежест, е разумно временно да бъдат ограничени.
При „хлабава стомашна клапа“ и рефлукс
Под „стомашна клапа“ обикновено се има предвид долният езофагеален сфинктер.
Тук хранителните навици са особено важни.
Полезно е:
- порциите да бъдат по-малки;
- да не се ляга след хранене;
- вечерното хранене да приключва поне около 3 часа преди лягане;
- да се избягва системното преяждане.
Чести индивидуални провокатори са много мазната храна, алкохолът, шоколадът, кафето и други източници на кофеин, ментата, лютивите храни, доматите и цитрусите.
Не е необходимо човек механично да забрани всичко изброено. По-разумно е да установи кои от тях действително предизвикват неговите симптоми.
При проблеми с жлъчката
Жлъчката има особено значение за обработката на мазнините.
След мазно хранене жлъчният мехур се съкращава и освобождава жлъчка към тънкото черво. Затова при определени заболявания на жлъчния мехур много мазното и особено пърженото хранене може да предизвика силен дискомфорт.
Не означава, че всички мазнини трябва да бъдат премахнати. Качествените ненаситени мазнини в умерено количество са част от нормалното хранене.
Особено неблагоприятни са крайностите – системно преяждане, много мазни пържени ястия, но също така гладуване и прекалено бързо отслабване, което може да увеличи риска от образуване на жлъчни камъни.
При проблеми с черния дроб
Черният дроб е централна метаболитна „лаборатория“. Значителна част от усвоените от червата хранителни вещества преминават през него за обработка, съхранение или преразпределяне.
Най-добрият начин да го „щадим“ :
умерено хранене, ограничаване на алкохола, избягване на системно преяждане, поддържане на подходящо телесно тегло и ограничаване на прекомерния прием на захар и силно преработени продукти.
При вече установено чернодробно заболяване режимът трябва да бъде съобразен с конкретната диагноза.
При дивертикулоза – невъзпалени дивертикули
Дивертикулозата означава наличие на малки торбовидни издувания -дивертикули – по стената на дебелото черво, без активно възпаление. Много хора имат дивертикули години наред, без да изпитват никакви симптоми.
Когато няма възпаление, обикновено не е необходимо храната да бъде прекалено ограничавана. Напротив – при много хора е полезен режим с достатъчно хранителни влакнини, които подпомагат оформянето и по-лесното придвижване на изпражненията.
Добри източници са зеленчуците, плодовете, овесът, пълнозърнестите продукти, бобовите растения, ядките и семената. Количеството фибри обаче е добре да се увеличава постепенно, защото рязкото им увеличаване може да предизвика подуване, газове и коремен дискомфорт.
При по-висок прием на влакнини е важен и достатъчният прием на течности. Част от фибрите задържат вода и увеличават обема на чревното съдържимо. Ако човек увеличи значително фибрите, но приема твърде малко течности, резултатът невинаги е по-лесно изхождане.
Особено важно е да се избягва хроничният запек и силното напъване при дефекация. Редовното движение, достатъчната вода и постепенно увеличеният прием на фибри могат да подпомогнат нормалната функция на дебелото черво.
При остър дивертикулит
Дивертикулитът е различно състояние. При него един или повече дивертикули се възпаляват, а понякога могат да възникнат усложнения като абсцес, перфорация или възпаление на околните тъкани.
Затова хранителните препоръки за спокойна дивертикулоза не трябва автоматично да се прилагат по време на остър пристъп.
При остър неусложнен дивертикулит лекар може временно да препоръча по-щадящ режим, а в определени случаи – за кратко предимно течна или бедна на фибри храна. Целта е да се намали количеството на чревното съдържимо и натоварването върху възпаления участък.
С подобряване на състоянието храната постепенно се разширява – например с лесносмилаеми продукти и впоследствие с постепенно връщане към нормален хранителен режим.
Не е добра идея по време на остър пристъп човек самоволно да започне да приема огромни количества фибри, сурови зеленчуци или други концентрирани източници на фибри само защото „фибрите са полезни при дивертикули“. Това, което е подходящо за дългосрочно хранене при спокойна дивертикулоза, невинаги е подходящо в острата възпалителна фаза.
След отшумяване на възпалението обикновено постепенно се преминава отново към разнообразен режим с достатъчно растителни храни и фибри според индивидуалната поносимост.
При силна или нарастваща болка, особено в долната лява част на корема, температура, повръщане, изразено подуване, кръв в изпражненията или невъзможност за изхождане и отделяне на газове не бива да се разчита единствено на промяна в храненето. Подобни симптоми изискват медицинска оценка, тъй като могат да бъдат признак за усложнен дивертикулит или друго остро коремно състояние.
Най-важната разлика
При спокойна дивертикулоза целта обикновено е нормално и редовно изхождане, достатъчно течности, движение и постепенно изградена диета с подходящо количество фибри.
При остър дивертикулит подходът временно може да бъде точно обратният – по-щадяща и бедна на фибри храна, последвана от постепенно възстановяване на нормалния режим след овладяване на възпалението.
Затова двете понятия не трябва да се използват като взаимозаменяеми: дивертикулозата е наличие на дивертикули, а дивертикулитът означава тяхното възпаление.
Как можем с природни средства да подпомогнем влошеното си храносмилане и нарушенията в храносмилателните процеси.
Билковия продукт – Седемчатка използва внимателно подбран състав от седем добре познати билки, които освен с доказаните си индивидуални ползи, взаимодействат в синергия положително върху храносмилателните процеси, ензимоотделянето и прочистването на различни патогенни микроорганизми.
Билките в състава на Седемчатка:
- Стимулират секрецията на храносмилателните жлези, отделянето на жлъчка и урина
- Притежават противовъзспалително действие
- Повишават имунитета, включително анти-паразитния
- Потискат процесите на гниене и ферментация в червата
- Имат противопаразитно и противогъбично действие
- Възстановяват работата на стомаха, жлъчния мехур, черния дроб, засегнатите участъци на чревната лигавица
- Ускоряват извеждането на вредни организми, тежки метали и токсини
- Премахват алергичните прояви и кожни проблеми Вижте кои са седемте билки и как действат в синергия за здравето на храносмилателната ни система.
