Ролята на киселинността (pH) и солната киселина в стомаха на хората при заразяване с паразити

Стомашната киселина е една от най-старите и най-ефективни защитни системи на човешкия организъм. Още преди имунната система да се активира, силно киселата среда в стомаха унищожава огромно количество бактерии, вируси, гъбички и паразити, попаднали с храната и водата. Въпреки това някои паразити са развили механизми да преминават през тази бариера, а други са силно чувствителни към нея.

pH е мярка за киселинността на средата.

  • pH 7 = неутрално
  • pH под 7 = кисело
  • pH над 7 = алкално

При здрав възрастен човек стомашният сок обикновено има:

  • pH 1–2 на гладно
  • pH 2–4 след хранене

Това означава, че стомахът е една от най-киселите среди в човешкото тяло.

Основният източник на киселинност е солната киселина (HCl), произвеждана от париеталните клетки на стомашната лигавица.

Солната киселина има няколко основни функции:

1. Унищожаване на микроорганизми

Киселината разрушава клетъчните мембрани и белтъците на много патогени.

2. Активиране на храносмилателни ензими

Пепсинът, който разгражда белтъците, работи оптимално при много ниско pH.

3. Усвояване на минерали

Желязо, цинк, магнезий и калций се усвояват по-добре в кисела среда.

4. Контрол върху чревната микрофлора

Стомахът филтрира голяма част от микроорганизмите преди да достигнат червата.

Възраст

С напредване на възрастта киселинността често намалява.

След 60–70 години значителна част от хората развиват хипохлорхидрия (намалена секреция на киселина).

Инфекция с Helicobacter pylori

Бактерията може да увреди клетките, произвеждащи киселина.

Helicobacter pylori infection

Медикаменти подтискащи високата киселинност

  • омепразол
  • езомепразол
  • пантопразол
  • лансопразол

Тези лекарства могат да повишат стомашното pH от 1–2 до 4–6 или дори повече.

Автоимунен гастрит

При него постепенно загиват клетките, произвеждащи солна киселина.

Стрес и хронични заболявания

Могат косвено да намалят секрецията на киселина.

Прекалено ниско pH (свръхкиселинност)

Обикновено под pH 1.

Може да се наблюдава при:

  • синдром на Золингер-Елисън
  • повишена продукция на гастрин
  • някои форми на язвена болест

Прекалено високо pH (намалена киселинност)

Обикновено над pH 4–5 за продължителни периоди.

Това състояние се нарича:

  • хипохлорхидрия (намалена киселинност)
  • ахлорхидрия (почти липсваща киселинност)

Именно то е по-важно от гледна точка на паразитните инфекции.

Как храненето влияе върху стомашната киселинност?

Съществува широко разпространен мит, че „алкалните“ храни правят стомаха алкален.

В действителност здравият стомах поддържа киселинността си независимо дали ядем лимони, месо или зеленчуци.

Храненето обаче влияе косвено.

Белтъчни храни

Месо, яйца и риба стимулират отделянето на:

  • гастрин
  • солна киселина
  • пепсин

Обемни хранения

Голямо количество храна временно повишава pH, защото разрежда киселината.

След това стомахът компенсира чрез допълнителна секреция.

Хронично недохранване

Може да намали производството на киселина.

Алкохол

В малки количества може временно да стимулира секрецията, но при хронична употреба често уврежда стомашната лигавица.

Стомахът е първата защитна линия срещу паразити, които навлизат през устата.

Ниското pH може:

  • да унищожи част от паразитите директно;
  • да увреди яйцата им;
  • да намали жизнеспособността на ларвите;
  • да забави преминаването им към червата.

Колкото по-ниска е киселинността (по-високо pH), толкова повече паразити достигат живи до червата.

Кога намалената киселинност увеличава риска от паразитни инфекции?

Рискът е по-висок при:

  • възрастни хора;
  • пациенти на инхибитори на протонната помпа;
  • хора с хроничен гастрит;
  • пациенти след операции на стомаха;
  • хора с ахлорхидрия.

Тогава паразитите срещат значително по-слаба химическа бариера.

Интересен факт при ехинококозата (кучешка тения)

Ехинококът е интересен пример. Човекът се заразява чрез поглъщане на яйца на паразита, отделени от кучета и други крайни гостоприемници.

След попадане в стомаха:

  1. Киселината започва да уврежда външната обвивка на яйцето.
  2. Това всъщност подпомага освобождаването на ларвата (онкосферата).
  3. Ларвата преминава в тънките черва.
  4. Прониква през чревната стена.
  5. По кръвен път достига черния дроб, белите дробове или други органи.

Тоест при ехинокока стомашната киселина не е достатъчна да предотврати инфекцията.

Напротив – част от жизнения цикъл на паразита е адаптиран към преминаване през киселата среда.

Това е една от причините ехинококозата да се среща и при хора със съвсем нормална стомашна киселинност.

Giardia lamblia (ламблиоза)

Кистите на ламблиите са сравнително устойчиви, но намалената киселинност увеличава риска от инфекция.

Cryptosporidium (Острици)

Част от погълнатите ооцисти могат да бъдат увредени от киселата среда, но при ниска киселинност рискът нараства.

Някои нематоди (кръгли червеи)

Яйцата и ларвите на част от чревните кръгли червеи са чувствителни към стомашната киселина. Колкото по-високо е pH, толкова по-голям шанс имат да достигнат червата.

Кои паразити преминават сравнително лесно през стомаха?

Ехинокок (кучешка тения)

Специално адаптиран към преминаване през кисела среда.

Тения (плоски червеи)

Ларвните форми в месото са сравнително устойчиви. Заразяването се осъществява въпреки нормалната киселинност.

Toxoplasma gondii (Токсоплазма)

Тъканните кисти на токсопламозата могат да преживеят преминаването през стомаха и да освободят паразита в червата.

Трихинела (Трихинелоза)

Всъщност киселината подпомага освобождаването на ларвите на „мускулните трихинели” в стомаха и така преминават към чревната система

Интересният парадокс

При някои паразити киселината е защитна бариера. При други тя е част от сигнала, че паразитът е попаднал в подходящ гостоприемник.

Паразити като:

  • ехинокок;
  • трихинела;
  • токсоплазма;

са еволюирали така, че да използват преминаването през киселия стомах като етап от жизнения си цикъл.

  1. Нормалното стомашно pH (около 1-3) е важна естествена защита срещу много инфекции.
  2. Намалената киселинност увеличава риска от оцеляване на различни паразити и други патогени.
  3. Лекарства, потискащи стомашната киселина, могат да отслабят тази защитна бариера.
  4. Ехинококът не се спира ефективно от стомашната киселина; яйцата му са приспособени да преминават през нея.
  5. Част от паразитите (например Giardia и Cryptosporidium) се възпират в известна степен от нормалната киселинност, докато други (ехинокок, трихинела, токсоплазма, тении) я преодоляват сравнително успешно.
  6. Най-добрата защита срещу паразитни инфекции остава добрата хигиена, безопасната вода, правилната термична обработка на храната и контролът на домашните животни, а не опитите за изкуствено „подкиселяване“ на стомаха.

Важно е да се подчертае, че стомашната киселина е само първата бариера. След нея действат чревната лигавица, жлъчните соли, микробиомът и най-важната – чревната имунна система. Именно съвместната работа на всички тези механизми определя дали паразитът ще успее да установи инфекция.

Вижте повече как Седемчатка подпомага чревната имунна система.

Количка

loader
ГОРЕ