Паразитите трихомони – какво представляват тези микроорганизми и как влияят на човешкия организъм

Какво са трихомоните?

Трихомониаза е паразитна инфекция, причинена от едноклетъчен микроорганизъм, наречен Trichomonas vaginalis. Той принадлежи към групата на протозоите – микроскопични паразити, които живеят и се размножават в човешкия организъм.

Трихомоните са едни от най-разпространените полово предавани паразити в света. Инфекцията засяга както жени, така и мъже, но често протича без симптоми, което я прави особено коварна.

Трихомоната е:

  • едноклетъчен паразит;
  • има камшичета (флагели), с които се движи;
  • живее в среда без кислород;
  • предпочита влажни лигавици;
  • храни се с клетки, бактерии и органични вещества.

Размерът ѝ е около 10-20 микрометра и може активно да се придвижва по лигавиците на урогениталния тракт.

Основният начин на предаване е:

1. Полов контакт

Най-често инфекцията се предава чрез:

  • вагинален секс;
  • контакт със заразени секрети;
  • по-рядко чрез орален или анален контакт.

Паразитът трихомона не оцелява дълго извън тялото, затова заразяването почти винаги е чрез директен контакт.

2. Непряко заразяване (по-рядко)

В редки случаи е възможно предаване чрез:

  • влажни кърпи;
  • бельо;
  • мокри бански;
  • недостатъчно дезинфекцирани предмети.

Такова заразяване е по-характерно при много влажна среда и кратък интервал между контактите.

3. Предаване при раждане

Инфектирана майка може да предаде паразита на новороденото по време на раждане.

След проникване трихомоните се прикрепят към лигавицата и започват:

  • да се размножават;
  • да увреждат клетките;
  • да предизвикват възпаление;
  • да променят микрофлората.

При жените най-често се засягат:

  • влагалището;
  • шийката на матката;
  • уретрата.

При мъжете:

  • уретрата;
  • простатата;
  • семенните канали.

1. Изключително адаптивни паразити

Трихомоните могат:

  • да променят формата си;
  • да се прикриват от имунната система;
  • да намаляват активността си;
  • да съществуват дълго време незабелязано.

Това е една от причините инфекцията често да хронифицира.

2. Разрушаване на тъкани

Паразитът отделя вещества и ензими, които:

  • разрушават епителните клетки;
  • увреждат лигавицата;
  • причиняват микроскопични рани.

Така се улеснява проникването и на други инфекции.

3. Хранене с бактерии и клетки

Трихомоните буквално „поглъщат“:

  • бактерии;
  • левкоцити;
  • клетки от лигавицата.

Те могат да пренасят микроорганизми вътре в себе си.

Това е една от най-интересните и важни особености на трихомоните, способносста им да транспортират други микроорганизми. Трихомоните могат да действат като своеобразен „резервоар“ или „такси“ за други микроорганизми.

В тях са откривани:

  • гонококи;
  • хламидии;
  • микоплазми;
  • уреаплазми;
  • различни анаеробни бактерии.

Какво означава това?

Реално, паразитът трихомона:

  • защитава бактериите от имунната система;
  • скрива ги от антибиотици;
  • подпомага хронични инфекции;
  • улеснява смесени инфекции.

Това е причина някои хора да имат:

  • повтарящи се възпаления;
  • хроничен простатит;
  • хронични гинекологични проблеми;
  • трудни за лечение инфекции.

Защо трихомониазата става хронична?

Причините са няколко:

1. Безсимптомно протичане

При много хора няма оплаквания.

Особено често:

  • мъжете са без симптоми;
  • жените имат леки симптоми.

2. Имунно прикриване

Трихомоните могат:

  • да променят повърхността си;
  • да избягват разпознаване;
  • да се „скриват“ между клетките.

3. Непълно лечение

  • единият партньор не се лекува;
  • терапията се прекъсва;
  • има повторно заразяване.

4. Биофилми

Трихомоните участват в образуването на биофилми – защитни слоеве от микроорганизми.

Тези биофилми:

  • пазят паразитите;
  • намаляват действието на лекарства;
  • поддържат хронично възпаление.

При жените

Най-чести са:

  • течение;
  • неприятна миризма;
  • сърбеж;
  • парене;
  • болка при уриниране;
  • болка при полов контакт.

Понякога има пенесто жълто-зелено течение.

При мъжете

Често липсват симптоми.

Но може да има:

  • парене при уриниране;
  • лек секрет;
  • дискомфорт;
  • простатни оплаквания.

Трихомоните:

  • активират хронично възпаление;
  • нарушават локалния имунитет;
  • променят вагиналната микрофлора;
  • улесняват други инфекции.

Има данни, че инфекцията повишава риска от:

  • HIV предаване;
  • HPV персистиране;
  • хронични тазови възпаления.

Изследвания показват връзки между хронична трихомониаза и:

  • безплодие;
  • хроничен простатит;
  • усложнения при бременност;
  • преждевременно раждане;
  • възпалителни заболявания на таза.

Трихомоните могат да:

  • променят формата си като амеба;
  • поглъщат бактерии;
  • живеят дълго без симптоми;
  • взаимодействат с вагиналната микрофлора;
  • усилват възпалението чрез отделяне на ензими.

Трихомоните не са просто „обикновен паразит“. Те са сложен микроорганизъм с изключително адаптивно поведение. Способността им:

  • да се прикриват;
  • да поддържат хронични възпаления;
  • да пренасят бактерии;
  • да взаимодействат с други инфекции,

ги прави едни от най-честите инфекциозни причинители за много хронични урогенитални проблеми.

Вижте повече за биорезонанс и как влияе върху патогените

Количка

loader
ГОРЕ